Четейки първата издадена книга на Стивън Кинг – Кери, постоянно чувах Джоуи Темпест да пее Кери, Кери (песен на Юръп от 1987г.), но връзка между двете – няма, просто съвпадение. И вместо любовна драма, чиято мъка оплаква Темпест в лириката си, доста по-кърваво и брутално го описва Кинг.

Кери е русоляво девойче, живеещо под натиска на строгата си майка – фанатизирана християнка. Освен това е обект на подигравки от съученици, а всички знаем какво е да си загубеняк в американско училище. За да компенсира всички тези несгоди, Кери притежава свръхестествени способности да премества предмети чрез ума си, или иначе казано телекинеза. Мисля вече на всеки е ясно как завършва книгата. Но това, което не знаете (ако не сте чели Кинг) е колко увлекателен е стилът на автора. Признавам, нямах досег до творчеството му, до този момент. Определено няма да е първата и последната книга, която чета на Кинг. Все пак имаше неща, които не бяха тъй чаровни.

Романът е представен като разказ от трето лице, писма, статии от вестници и спомени на някои герои. Интересно бе да разбера гледните точки на няколко души, но в един момент тъпченето на едно място дотегна. Разбрал си каква е фабулата в творбата и въпреки това ти се представят доста ненужни детейли, като че ли някой е задал лимит на Стивън за книга от 200 стр. и последните 30% просто е писал нещо си там, да има. Като, че ли кратък разказ е превърнат в роман. Но на Кинг му е простено, още повече, че това е четвъртата книга, която е написал и първата публикувана.

Чете се на един дъх, или иначе казано за един уикенд. Съществуват две екранизации – първата е от 1976г., с участието на Джон Траволта сред по-известните актьори и най-новата от 2013г., сред чиито актьорски имена най-открояващи са тези на Джулиън Мур в ролята на майката и Клоуи Грейс Морец в ролята на самата Кери. Според оценките в IMDB първата екранизация е по-добрата.

Витае погрешно мнение за хорър романите и като че ли хората ги избягват, защото очакват да бъдат уплашени. Всичко зависи от това как си представяте картините, които сте прочели. За разлика от филмите, където няма как да не видиш това, което виждаш и стряскащите моменти са налице, тук можеш да си пуснеш жизнерадостна музика, като да речем саундтрака на Телетъбис и да почетеш Стивън Кинг, Едгар Алън По или пък Хауърд Лъвкрафт. Всъщност… Телетъбис не бе най-удачният пример. Супер creepy са! Човек може да си нанесе трайни увреждания с тях в комбинация с роман-ужаси.

Година на издаване: Плеяда 1992г., Ибис 2015г.
Жанр: Ужаси, Трилър
Страници: 244
Издателство: Плеяда, Ибис
Кери - Стивън Кинг
чете се на един дъхуникалният стил на писане на Кинг
тъпчене на едно мястофиналът
6.5Добра
Reader Rating 0 Votes
0.0