Поглеждайки корицата виждате силует на котка и пощенска кутия. Вероятно ще си кажете, че това е история за пощальон и неговата котка. Не! Котката е част от творбата, но вниманието не пада върху нея. Това е история за човек, който е загубил най-ценното, ненамиращ смисъл за живот (42?!), но педантичен до болка и с железни принципи. Трудолюбив и честен, Уве е сърдит на света, заради трудния му живот и несгодите. И не е пощальон!

Уве е вдовец на 59 години, вечно недоволен, лесно избухлив, съседът, който не бихте искали да имате. Тъгата по любимата му Соня го кара да пожелава смъртта си всеки ден. Темерут със Сааб (марка шведски автомобили), той е готов да вкисне деня на всеки, когото срещне. Гони безпризорната котката, която често го навестява, конфискува велосипед от младеж, вдига скандал в магазин заради дреболия… и ако все още не сте си изградили представа за образа, който описвам, да продължавам тогава. Не поздравява, мърмори, вечно прави забележка…

„Не че Уве не мрънкаше, защото мрънкането беше едно от нещата, в които най-много го биваше.”

След като го описах цветущо като анти-герой, Уве все пак остава човек, заровил дълбоко в себе си добротата. И ако до момента историята ви се струва доста мрачна и депресираща, авторът Фредрик Бакман ни я поднася с известна доза хумор. Ще се смеете на не една случка, ще пророните сълза или две на друга, ще искате да прочетете още и още, защото историята е увлекателна, а и трогателна.

„Ърнест беше най-едрата котка в света. Когато Соня беше малка, тя си мислеше, че животното е пони.”

Книгата започва с една смачкана пощенска кутия. Млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват кутията на Уве. Случката води до комичния разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

В книгата се връщаме и назад във времето, където Уве още от малък започва работа при баща си (който също не е пощальон), няколко случки на работното му място, които ще оставят следа и срещата му с любимата Соня. Ще научите повече за къщата, която е построил, новоизградения квартал, взаимоотношенията му с Рене – съседа, и принципите, които е изградил. Но защо ли започва да ги нарушава?

„Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.”

Преводът на книгата е на ниво, но е от английски език. Фредрик Бакман я е писал на родния си шведски език, следователно са възможни някои неточности. Най-добре е в оригинал, но разбира се трябва да познавате шведското четмо и писмо.

Корицата (може да я видите в началото на статията) – винаги ще има какво да коментирам, когато става въпрос за творби на изобразителното изкуство. Тясно свързан съм с това, а тук дори ще си позволя лека критика. Корицата е скучна, бездушевна. Добре де, възможно е критиката да не е съвсем лека. Въпреки интересната идея за изобразяване на котката, липсва човекът! Както може да видите по-долу, в другите издания (които са далеч по-сполучливи), главният герой на творбата присъства. Според мен това е важно, при все, че книгата е озаглавена “Човек на име Уве“. Изборът на сива стена също ми се струва неудачен, а пощенската кутия в романа не е от съществена важност и не е описано да е закачена за стена/къща. Но да кажем, че авторът на корицата е бил притиснат от кратък срок или ниско заплащане.

‘Човек на име Уве’, не е роман, който има за цел да ни запознае със сприхав старец и дотам. Това е творба за влиянието на един човешки живот върху безброй други. За това как не бива да забравяме да бъдем хора, в добри и тежки моменти.

„Трябва ти само един лъч светлина, за да прогониш сенките.”

Дата на издаване: юли 2014г.
Жанр: Съвременна литература
Страници: 296
Издателство: Сиела
Човек на име Уве - Фредрик Бакман
9Страхотна
Reader Rating 2 Votes
10.0