Dishonored 2 е прекрасна игра – мрачна, с подтискаща атмосфера, меланхолична музика, епидемия от гигантски мухи, уродливо изглеждащи врагове с огромни ръце, плъхове по улиците, плесенясали помещения. Изключителна игра! Пишейки това не влагам и капчица ирония. Друг бестселър, с подобна атмосфера, който обожавам и за който в момента се сещам е The Last of Us. Но не за зомбита ще пиша в тази статия, а за екшън-приключенска игра от първо лице, със супер изпипана стелт механика, наследила функционалността от предшественика Dishonored и огромна свобода на действията на играча. Новостите са не малко, но основно се изразяват в начина на справяне с противните противници (наистина иглеждат гротескно).

Носителят на награда за най-добра Action/Adventure Game за 2016г. Dishonored 2, също както предшественика си, следва действията в измислената Империя на островите, но този път не в индустриален Дънуол, а в крайбрежния град Карнака. Корво Атано отново е тук, но с 15 години по-стар и дори вече говори. Емили Колдуйн вече не е малко момиче и, както се вижда, свободното си време не го е прекарвала в гледане на cartoon network, а е въртяла меча, също както татко си (не е спойл, много моля, всички знаят това). По стечение на обстоятелствата, още в самото начало ще имате избор, с кого от двамата да играете, цялата игра, да! И двамата имат специфичен стил, умения и хватки, което предлага поне две изигравания на Dishonored 2. Great!

В битката си за най-добра екшън/приключенска игра, Dishonored 2 е преборилa заглавия като Hitman, Hyper Light Drifter, Ratchet & Clank и, забележете, Uncharted 4: A Thief’s End. Първоначално не можах да повярвам и заподозрях задкyлисни игри, но след като изиграх Dishonored 2, разбрах защо играта е преборила дори Naughty Dog’s Uncharted 4. Играта на Arcane Studios предлага изключително разнообразие във всяко отношение: имаш опция да не убиваш никого. Да, изключително трудно би било да изиграеш играта в Low Chaos, но е възможно. Идеята тук е да останеш невидим, тоест да се прикриваш добре, да атакуваш в точния момент и да оставяш противниците си в безсъзнание. Там, където са на групички, да ги разпръскваш и причакваш всеки поотделно. Любопитна новост са часовниците, които присъстват в повечето помещения, чиято аларма навиваш и чрез звука привличаш нечие внимание и съответно дебнеш от засада. Ако желаеш можеш да убиваш всичко по пътя си – войници, босове, цивилни, плъхове, гигантските мухи и техните отвратителни гнезда, роботи, инфектирани, немъртви хрътки, че дори и съюзниците си. Може дори да завършиш играта като абсолютен задник (имаш опция за това в края, да) като избереш … не няма да казвам, но за пореден път Arcane Studios ни предлагат избор.

Прогресирането в играта се изразява в събиране на руни (runes) и костни парчета (bonecharms), като механично сърце оказва посоката и дистанцията. И тук, както в предшественика, нямаме експириънс и левъли за вдигане, а се почва едно търсене, едно псуване, пък не е една беля. Понякога руните и костите са скрити в сейфове, чиято цифрова комбинация е скрита кой знае къде. Може да е в аудиофайл, на листче хартия в някое чекмедже, в задния джоб на домашната прислуга… където се сетите. В първите нива, си казвах “Ае аре ве, ще се занимавам с това цял ден”, но повярвайте ми, трябват. Ако нямаш руни, не можеш да усвояваш жизненоважни умения, като телепортация на къси разстояния (Blink), за да се катериш по сгради или удряш с крак врагове, хайлайтване на обекти и противници през стени (Dark Vision), забавяне на времето (Bend Time), много полезно при битки с ключови фигури и др. С костите (bonecharms) пък подобряваш пасивните си умения – сила, защита, стрелба и др. Има 3 вида кости, като новост е, че можеш да крафтваш някои кости, създавайки нови с 2, 3 или 4 характеристики.

Немалко документация (дори прекалено) има в играта, под формата на хварчащи листи, бележки, дневници, които четях с интерес първите 10 минути, но в последствие стана досадно. Все пак ги проверявах за секунди, ако случайно изпадне цифрова комбинация за жизненоважен сейф, или ми даде информация за алтернативна мисия. Храната по масите и тук се използва за възстановяване на жизнените показатели (health), а за течащата вода по чешми и вани, горещо препоръчвам да си намерите костно парче, с което да възстановявате здравето си чрез течащата вода.

В някои нива ще се наложи да раздвижите сивото си вещество. Освен трепенето на стражи, ще са ви нужни и логически умения. Например за да отворите заключена врата, имате няколко начина да сторите това – да намерите ключа, да я разбиете чрез специално умение, да използвате мишка(гризачът, не компютърната), или да намерите алтернативен вход. Гледането през ключалките на вратите също е готина функционалност, наследена от предшественика и ни дава информация за това, какво има отвъд – най-вече дали има стражи или не.

Някъде четох, че чрез големите длани и пръсти се акцентирало върху жестовете на големоръките (аз така ги наричам, иначе са си просто NPC-та). Ако е така, защо тогава носното разстояние между очите е така голямо? Според мен това е артистичен акцент, който да придава уникалност на играта и персонажите, които не можем да сбъркаме с други. Също така подсказва за друг, измислен свят, различен от нашия.

Графика – на първо време интерфейсът ми направи прекрасно впечатление. Освен, че е юзър френдли, UI-я идеално пасва на индустриалната стийм пънк тема, с ръкописния си шрифт и гръндж елементите. Менютата са лесно достъпни, дори чрез моя контролер на PS4-ката. Контрастът е много силен. Сградите в играта са подобни на тези в Лондон през индустриалната революция. Ако видите отворен балкон, качете се, със сигурност стаята ще ви предложи нещо интересно. Интериорът е старинен, с внимание към детайлите и high level текстури – скъсани и набръчкани тапети, множество рефлекции от различни светлинни източници, мушички около лампите и др.

Звук – музиката отново е на Даниел Лихт (както в Dishonored) и отново прави добро впечатление. Тоновете са враждебни, лирични, меланхолични, победоносни, в зависимост от ситуацията. Звуковите ефекти са на високо ниво и отново малките детайли правят голямо впечатление. Чуват се крясъци отдалеч, кучешки лай, враговете разговарят помежду си, при това смислени реплики, които можеш да подслушваш. Струва си да заприказваш и NPC-тата. Освен важна информация, понякога ти разказват трогателна история. Когато се бия с бос, и прелетя до него, той въкликва “Уха, как го направи това?”. Ако счупя ваза, някой ми прави забележка, а ако съм с нож в ръка, NPC -тата възкликват уплашено и ме предупреждават, че ще извикат стражата. Не след дълго хукват и извикват големоръките. Звукът на умението за хайлайтване на обекти (Dark Vision) доста наподобява звука на извънземния сигнал от филма “Контакт”, който си беше готин, мистериозно звучащ, още тогава.

История – не бих казал, че в това отношение създателите са направили крачка напред. Докато наблюдаваме в останалите аспекти от играта значителни подобрения, историята не трогва особено. Ако ви кажа, че бях шокиран и краят ме разтърси из основи, ще излъжа, а носът ми ще стигне до Чикаго и назад. Предвидима, тривиална, но някак не ме подразни толкова, може би заради цялостната комплексност и разнообразност на играта.

Изиграх играта за 22ч., но това е, защото пребродих всяко кътче и прерових всяко чекмедже, а според howlongtobeat.com, ако играете само по main story-то би трябвало да я завършите за двойно по-малко време. На три пъти дебъгнах играта – заклещих се в една стъклена витрина и паднах от нивото на два пъти, на едно и също място. Поне има опция да презаредим автосейв, както и собствен сейв по всяко време на играта. Въпреки трите глича, препоръчвам да играете Dishonored 2 на конзола, заради множеството бъгове и несъвместимост с графичните карти при PC версията.

Макар да подходиха предпазливо, Arcane Studios заложиха на сигурното и сътвориха качествен продукт. Въпреки, че ни предложиха малко повече, но от същото, с Dishonored 2 идват и множество новости, които да ‘запалят’ и най-претенциозния геймър. А тези, които си падат по Assasin’s Creed игрите, биха открили в лицето на Dishonored нова страст. Двамата герои и техните умения ни предлагат различно приключение с всяко преиграване. Аз вече започнах второто.

Дата на издаване: 11.11.2016
Жанр: Action, Adventure, Stealth
Платформа: PC, PS4, Xbox One
Разработчик: Arcane Studios
Dishonored 2
детайлен и богат на текстури святочарователен звук и ефектимножество варианти на иградвама герои
историята не трогвабъгове
8.6Страхотна
Графика9.5
Звук / Музика9.5
Геймплей8.5
История7
Reader Rating 1 Vote
9.5