Жалко, че няма да съм от масата, която възхвалява Hellblade, защото типовете от Ninja Theory с малкото бюджет, с който разполагат, все пак са сътворили игра с качествени визуални ефекти, епични битки, с които на драго сърце да счупите бутоните на джойстика си, напрежение, което те държи буквално до самия край на играта. И все пак аз не харесах чак толкова Hellblade, а ако дочетете статията, ще разберете и защо.

Hellblade: Senua’s Sacrifice представлява дарк фентъзи психо-хорър приключенска пъзел екшън игра от трето лице. Ако твърде объркващо ви звучи (и с право), ще премина в детайли. Главно действащо лице е келтска озъбена девойка на име Сенуа, страдаща от психично заболяване. Проправяйки си път през заключени врати и митични създания – нейни видения, тя е решена да спаси душата на наскоро починалия й любим Дилиън. Нейните виденията са движещата сила в сюжета, а шепнещите гласове са направо влудяващи (и за нея, и за мен).

Играта е линейна – Сенуа, т.е. вие, преминавате през земи, тъмници, руини, а когато стигнете заключена врата, трябва да намерите начин да я отключите. За целта трябва да намерите руна, по-скоро обект, който видян под точно определен ъгъл създава въпросния символ. След време вратите се отключват и с повече от един символ. Аз намирам тези ‘пъзели’ за отегчителни. Преповтарят се в цялата игра и не получавам кой знае какво удоволствие от решаването им, освен, че продължавам напред, за да…

Получавате видения, с които да се сражавате – вражески единици, хора с рогат череп на главата. Битките според Ninja Theory щели да бъдат иновация, но според мен нищо иновативно няма. Разполагате с меч, атакувате, избягвате удари, контраатакувате. Понякога имате шанс да забавяте времето и тогава шансът ви за победа се увеличава, но дотук с битките. След всяка ваша смърт пък черна тъкан се разраства от пръстите на ръката към главата на Сенуа и достигне ли я, играта ви приключва. Т.е. загубвате прогреса си и трябва да започнете отначало. Въпреки, че умирах немалко пъти, успях да се докопам до финала, но идеята да си прецакам играта ми се струваше тъпа и неблагодарна. Играта не разполага с туториъл, а почвате да се биете на принципа проба-грешка. И така докато си се уча, въпросната черна тъкан достигна лакътя на ръката на Сенуа. Според мен или да се прави ААА хардкор игра, каквито са Bloodborne, Dark Souls, или кежуъл инди заглавие. Подобен хибрид буди у мен объркване.

Визуалната част на играта е най-силната й страна: моделът на Сенуа е взет от реално съществуващ образ – немската фотографка от въпросното студио – Мелина Юргенс. Енвайърмънта гъмжи от детайли и атмосфера, но въпреки това не ми допаднаха синематиците – кадри, заснети с актьори, а не 3D модели. Играта в графично естество представляваше шедьовър до момента, в който размазани, заснети в студио образи оставиха още по-горчив вкус у мен.

В лицето на Hellblade виждам игра, чийто потенциал е осакатен още в началото. С намерение да бъде игра от ранга на Uncharted, Tomb Raider, Witcher, Dragon Age, но в пъти по-далеч от въпросните. Разбира се цената е на половина по-евтина от ААА игрите, но получаваме и по-малко, което според мен прави играта бедна и скучна – 5 часа игрово време, липса на инвентар, което предполага и липса на всякакви предмети, липса на карта, липса на скрити помещения, повтаряеми еднотипни пъзели и влудяващи и опъващи нервите битки. Тук идва въпросът, защо да си купуваме сакати RPG игри, при положение, че на пазара има богати такива, дори по-стари и по-евтини? Кое е специалното в Hellblade, което ще ни накара да играем тази игра?

Дата на издаване: 08.08.2017
Жанр: Action-adventure, Third-person, puzzle
Платформа: PS4, PC
Разработчик: Ninja Theory
Hellblade: Senua's Sacrifice
впечатляваща графиканаличие на битки (нещо повече от walking simulator)историята
повтаряеми еднотипни пъзелилипса на туториъллимит при умиранееднотипни битки и опонентислабо подобие на ААА игра
6Става
Reader Rating 0 Votes
0.0